Живот в дати

Автопортрет, 1903; Въглен, хартия; ХГ-Кюстендил

Автопортрет, ок. 1915; Туш, перо, хартия; ХГ-Кюстендил

Майстора рисува на фронта, ок. 1915

Майстора със сестра си Йордана и племенниците си, 1928

Майстора с кюстендилските художници Драган Лозенски, Васил Евтимов и Мориц Бенционов в Шишковци, 30-те г., ХХ в.

Майстора рисува, 50-те г., XX в.

Майстора сред свои платна, 40-тe r., XX в.

Майстора, 50-те г., XX в.

Майстора рисува на пленер, 40-те г., XX в.

1882, 1 ФевруариВладимир Димитров се ражда в кюстендилското село Фролош в семейството на потомствени свещеници.
1889 – 1903Със семейството си живее в Кюстендил. Поради недоимъка вкъщи напуска училище, за да работи. През времето 1898 – 1903, когато е писар в Окръжния кюстендилски съд, дружи с будни и интелектуално настроени младежи от града. През 1903 подрежда първата си самостоятелна изложба с рисунки в Педагогическото училище в Кюстендил, след която с финансовата подкрепа на съдията Никола Чехларов и негови колеги се записва в Държавното рисувателно училище (Художествена академия) в София.
1903 – 1910Учи и се дипломира в Художествената академия. Заради открояващия го талант, получава от колегите си прозвището “Майстора”. В студентските години посещава Москва, Одеса, Киев, Петербург (1909) и Венецианското биенале (1909), както Рим, Флоренция, Венеция, Неапол (1910).
1911 – 1918Работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Първи стъпки в осмислянето на живопистта и промяната на цвета под въздействието на светлината на открито.
1912 – 1918Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война като военен художник. Създава внушителен цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот (днес в колекциите на Военно-историческия музей в София, Националната художествена галерия и ХГ-Кюстендил). Излага в българския раздел на изложбата на съюзническите армии, състояла се през 1916 – 1917 в Берлин и Виена.
1918Напуска Свищов и се връща в родния кюстендилски край.
1919Работи като учител в София. Урежда самостоятелна изложба съвместно с братовчед си Никола Георгиев в Галерията на ул. Аксаков.
1922Подрежда самостоятелна изложба в „Манежа”, София. Показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите Жътва, Моми, композиции на родната тематика, с които се включва в движението за родно изкуство, характеризиращо българското изкуство в тези години. Модерната критика вижда в тях безспорна дарба и оригинален пластичен език.
1922, юли – 1923, априлПо инициатива на българския художник Борис Георгиев (1888-1962) пребивава в Италия. Рисува официални портрети за да се издържа. Създава цикъл тушови рисунки от Рим. Участва с 21 от тях в Изложба на римските художници. Установява контакт с американския колекционер Джон Оливър Крейн (1899-1982).
1924 – 1928Работи за Джон Крейн, на когото срещу споразумение за издръжка предава, по собствени думи, повече от 200 произведения – рисунки, акварели, маслени платна. Част от тези работи през 70-те и 80-те години на ХХ в. са върнати в България в колекциите на Националната художествена галерия в София и Галерията в Кюстендил. От март до май 1924 пребивава в Ню Йорк, САЩ.
1924, есента – 1926Живее и твори в с. Шишковци, Кюстендилско. Рисува сюжети на родна тематика.
1926Прави самостоятелна изложба в Художествената академия в София; през април – октомври рисува в Цариград.
1927, януариРисува в Сиракуза на о-в Сицилия, на връщане минава през Рим. През май показва творбите си от Цариград и Сиракуза в импровизирана изложба в дома на братовчед си Павел Георгиев в София. Акварелите от станалия прочут „Цариградски цикъл” силно впечатляват модерно мислещата публика с експресивния си изказ, непознат до онзи момент в българската живопис.
1928Прекратява се договорът с Джон Крейн.
1930 – 1950Работи като художник към Министерството на народното просвещение. Установява се в родния край и до 1945 живее в кюстендилското село Шишковци. Рисува активно из селата Дивля, Калотинци, Земен, Ръждавица и други в околността. Създава големи цикли с платна, рисунки и акварели, свързани с българската природа и с облика и живота на хората от народа. Моделите му са конкретни лица от кюстендилските села като Стана Гогова от Ръждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска (Каменова) от Шишковци и много други. Чрез идеализацията на образа, художникът внушава представата си за нравствената красота на човека. Както във фигуралните си композиции, така и в сериите с пейзажи и плодове той търси измеренията на космичното универсално. Платната с жътвари, мадони, моми от 30-те години на XX в., които създава през тези години са основна доминанта в неговото творчество.
1935, 1938Урежда самостоятелни изложби в София, в които представя своята зряла живопис.
1944, 6 августВ сградата на джамията в Кюстендил се открива Историческия музей и постоянна експозиция с картини на Майстора. Поставено е началото на художествената галерия в града, носеща името на художника, и която днес притежава най-голямата в страната колекция от негови платна, рисунки и акварели.
1945 – 1960Живее в София. Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава, 1948, Париж, 1949 и Лондон, 1950. Носител е на най-високите държавни отличия за принос към българската култура. През целия си творчески път има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби. Откроява се като една от големите и значими фигури в българското изкуство.
1960, 29 септемвриУмира в София. През 1972 гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора и, в което до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял е превърната в музей.
1982По време на националното честване по случай 100-годишния юбилей от рождението на Майстора Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име.
След 2002Община Кюстендил организира международни пленери на името на Майстора, чиито издания се провеждат всяка година.