Живот в дати
Автопортрет, 1903; Въглен, хартия; ХГ-Кюстендил
Автопортрет, ок. 1915; Туш, перо, хартия; ХГ-Кюстендил
Майстора рисува на фронта, ок. 1915
Майстора със сестра си Йордана и племенниците си, 1928
Майстора с кюстендилските художници Драган Лозенски, Васил Евтимов и Мориц Бенционов в Шишковци, 30-те г., ХХ в.
Майстора рисува, 50-те г., XX в.
Майстора сред свои платна, 40-тe r., XX в.
Майстора, 50-те г., XX в.
Майстора рисува на пленер, 40-те г., XX в.
1882, 1 Февруари | Владимир Димитров се ражда в кюстендилското село Фролош в семейството на потомствени свещеници. |
1889 – 1903 | Със семейството си живее в Кюстендил. Поради недоимъка вкъщи напуска училище, за да работи. През времето 1898 – 1903, когато е писар в Окръжния кюстендилски съд, дружи с будни и интелектуално настроени младежи от града. През 1903 подрежда първата си самостоятелна изложба с рисунки в Педагогическото училище в Кюстендил, след която с финансовата подкрепа на съдията Никола Чехларов и негови колеги се записва в Държавното рисувателно училище (Художествена академия) в София. |
1903 – 1910 | Учи и се дипломира в Художествената академия. Заради открояващия го талант, получава от колегите си прозвището “Майстора”. В студентските години посещава Москва, Одеса, Киев, Петербург (1909) и Венецианското биенале (1909), както Рим, Флоренция, Венеция, Неапол (1910). |
1911 – 1918 | Работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Първи стъпки в осмислянето на живопистта и промяната на цвета под въздействието на светлината на открито. |
1912 – 1918 | Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война като военен художник. Създава внушителен цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот (днес в колекциите на Военно-историческия музей в София, Националната художествена галерия и ХГ-Кюстендил). Излага в българския раздел на изложбата на съюзническите армии, състояла се през 1916 – 1917 в Берлин и Виена. |
1918 | Напуска Свищов и се връща в родния кюстендилски край. |
1919 | Работи като учител в София. Урежда самостоятелна изложба съвместно с братовчед си Никола Георгиев в Галерията на ул. Аксаков. |
1922 | Подрежда самостоятелна изложба в „Манежа”, София. Показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите Жътва, Моми, композиции на родната тематика, с които се включва в движението за родно изкуство, характеризиращо българското изкуство в тези години. Модерната критика вижда в тях безспорна дарба и оригинален пластичен език. |
1922, юли – 1923, април | По инициатива на българския художник Борис Георгиев (1888-1962) пребивава в Италия. Рисува официални портрети за да се издържа. Създава цикъл тушови рисунки от Рим. Участва с 21 от тях в Изложба на римските художници. Установява контакт с американския колекционер Джон Оливър Крейн (1899-1982). |
1924 – 1928 | Работи за Джон Крейн, на когото срещу споразумение за издръжка предава, по собствени думи, повече от 200 произведения – рисунки, акварели, маслени платна. Част от тези работи през 70-те и 80-те години на ХХ в. са върнати в България в колекциите на Националната художествена галерия в София и Галерията в Кюстендил. От март до май 1924 пребивава в Ню Йорк, САЩ. |
1924, есента – 1926 | Живее и твори в с. Шишковци, Кюстендилско. Рисува сюжети на родна тематика. |
1926 | Прави самостоятелна изложба в Художествената академия в София; през април – октомври рисува в Цариград. |
1927, януари | Рисува в Сиракуза на о-в Сицилия, на връщане минава през Рим. През май показва творбите си от Цариград и Сиракуза в импровизирана изложба в дома на братовчед си Павел Георгиев в София. Акварелите от станалия прочут „Цариградски цикъл” силно впечатляват модерно мислещата публика с експресивния си изказ, непознат до онзи момент в българската живопис. |
1928 | Прекратява се договорът с Джон Крейн. |
1930 – 1950 | Работи като художник към Министерството на народното просвещение. Установява се в родния край и до 1945 живее в кюстендилското село Шишковци. Рисува активно из селата Дивля, Калотинци, Земен, Ръждавица и други в околността. Създава големи цикли с платна, рисунки и акварели, свързани с българската природа и с облика и живота на хората от народа. Моделите му са конкретни лица от кюстендилските села като Стана Гогова от Ръждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска (Каменова) от Шишковци и много други. Чрез идеализацията на образа, художникът внушава представата си за нравствената красота на човека. Както във фигуралните си композиции, така и в сериите с пейзажи и плодове той търси измеренията на космичното универсално. Платната с жътвари, мадони, моми от 30-те години на XX в., които създава през тези години са основна доминанта в неговото творчество. |
1935, 1938 | Урежда самостоятелни изложби в София, в които представя своята зряла живопис. |
1944, 6 август | В сградата на джамията в Кюстендил се открива Историческия музей и постоянна експозиция с картини на Майстора. Поставено е началото на художествената галерия в града, носеща името на художника, и която днес притежава най-голямата в страната колекция от негови платна, рисунки и акварели. |
1945 – 1960 | Живее в София. Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава, 1948, Париж, 1949 и Лондон, 1950. Носител е на най-високите държавни отличия за принос към българската култура. През целия си творчески път има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби. Откроява се като една от големите и значими фигури в българското изкуство. |
1960, 29 септември | Умира в София. През 1972 гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора и, в което до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял е превърната в музей. |
1982 | По време на националното честване по случай 100-годишния юбилей от рождението на Майстора Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име. |
След 2002 | Община Кюстендил организира международни пленери на името на Майстора, чиито издания се провеждат всяка година. |